PIMPIN’ AIN’T EASY
Д’ГЕ!

ТИЯ СА НЯКАКВИ ЧУЖДЕНЦИ!

Игнорирам коментарите и вървя бавно към изхода. Кой ме запозна с тези хора? Правя се, че не познавам останалите от групата и подминавам с каменна физиономия удивените клиенти на супермаркета, проправяйки си път между тълпата. Уж са зрели мъже, а единият се е наврял в количка за пазар; другите пък го бутат на цялата газ между хора и щандове. И това се случва още в самото начало на допълнителния ми престой в Плевен след състезанието…

Поводът да съм тук е едно твърде одавна дадено обещание – да ида на гости на Боби Крумов и да покараме на домашния му пъмп трак. Нещата обаче никога не са толкова прости и в събота вечерта се озовавам в епицентъра на тежко парти у Добри, включващо банкетна маса с около двайсетина човека, осем килограма пържоли, едно очарователно хъски, две огромни тонколони за озвучение, бомбене в басейна от покрива, удавения телефон на Коста и безбройни наздравици с питиета в буркани… Pool party по Плевенски – важи!

Сутринта ме посреща с много слънце, ясно небе и липса на махмурлук – какво по-хубаво? От Търновската бригада се припичат на двора и ми разказват как към 4 през нощта са обличали дрехите си за каране за да се стоплят. Оказва се, че въпреки желанието си Добри не е успял да настани всички в кревати и част от групата са прекарали нощта в буса. Недоволни от посрещането обаче едва ли може да има – типично по плевенски Добри се раздава за гостите си и не се спира цяла вечер въпреки двете потрошени ребра, които го карат да охка и пъшка при всяко движение.

Неделята е отредена за каране, но след снощния хепънинг никой не бърза особено. Разчистваме къщата и отиваме да ядем дюнери в Плевен, където Добри ни води и в другия си гараж, а Боби ни показва къде е израстнал. Одавна е минало 12 на обед, когато се добираме до пъмп трака. Жегата е сериозна и се налага да мокрим трасето през 20-30 минути – добре, че има маркуч! Пъмп трака на Боби се оказва още по-лачен, от колкото съм си го представял – големи и добре разположени гърбици, мазни виражи и доста добър ритъм. Освен за да поливаме караме на почивки и поради риск от слънчасване, а на Боби баща му ни прави компания и ни разказва как е дал пълен картбланш на сина си да прави каквото си иска из двора. Боби веднага споделя чуденката си за това колко точно дъртове може да навре между овошките и колко голяма засилка му трябва…

Добри ни прави компания и прави няколко измъчени врътки („ох, ребрата д’ге!“), с което за пореден път доказва, че е машина! Прекарваме по-голямата част от следобеда в каране и поливане – едва към края на деня вадя камерата да направя няколко измъчени снимки. Мозъкът ми се е размекнал от жегата и не им се старя особено, но пък Боби компенсира с мъжко каране и събирам няколко кадъра, колкото да има за настоящия разказ. А снимките и историята в сайта са най-малкото, което мога да направя, за да се отблагодаря на д’ге-та за гостоприемството. Пичове, големи сте, да знаете!

На изпроводяк получавам подарък – бутилка вълшебна ракия от личната продукция на Крумов Старши. При това втора в рамките на две седмици – загазих го яко! Кой ме запозна с тези хора?!

СКРИЙ ТЕКСТА

Идвайки от горещия следобеден задух навън, свежестта на климатизирания въздух в магазина вдъхновява момчетата и на около 30-тата секунда от престоя ни в Кауфланд състезанието продължава! Коста дори е по "отборен" екип - потниците и сламените шапки са официален дрескод за деня.

СКРИЙ ТЕКСТА

Вечерта на партито Добри ме дърпа към гаража - "Ела да ти покажа бегачката!". Двете състезателни Лади до къщата вече са ми загатнали при що за маниак съм попаднал, но минавайки през топлата връзка от къщата към гаража се изправям пред една от детските ми мечти - Opel Manta със състезателни номера! Колата е направена грубо, като за каране. Боята е матова, наблюдават се нитове и рифел, а отвътре почти всичко е изкорубено с цел олекотяване - дори са изрязани гнездата за говорителите под задното стъкло!

СКРИЙ ТЕКСТА

На следващата сутрин сме на гости на Боби Крумов. Като всяко уважаващо себе си про Боби си има байк бърлога, в която още с влизането ни посреща задължителната лична стена на славата с номера, грамоти и медали от състезанията.

СКРИЙ ТЕКСТА

Вниманието ми привлича самоделно приспособление, включващо тръба, връв, свински опашки и два броя павета. Веднага се досещам за какво служи и Боби не пропуска да демонстрира нагледно, изпълнявайки кратка тренировка за предмишници. Бааси ръките чуиеек!

СКРИЙ ТЕКСТА

Мантата в гаража на къщата снощи беше жестока, но истинската гордост на Добри е една от най-бруталните машини в историята на автомобилостроенето - легендарната Lancia Delta, при това в един от най-лютите си "цивилни" варианти - Integrale HF Turbo. Интегралето вече е правено мераклийската, като за колекция - видът му е общо-взето заводски и единствено тънкия слой прах от седенето в бокса (Добри споделя, че от 3 години не я е изкарвал) разваля блясъка на вечната класика.

СКРИЙ ТЕКСТА

След първия си сблъсък с особеностите на италианската механика от онези години (вратата не се отваря с подръпване - требе дърпанйе!) Цецо прави неуспешен опит да се побере на шофьорското място. "Много е тясно" - коментира той, докато се опитва да се изтирбушони обратно навън. Добри са хили и обяснява, че с неговия ръст си му е идеално. С моите почти 2 метра аз дори не си и помислям да се опитвам да вляза...

СКРИЙ ТЕКСТА

След сутрешния тур дьо Плйеен (д'ге!) най-после сме в село Бръшляница - то се намира на около 15 километра извън града и именно там е локацията на пъмп трака на Боби.

СКРИЙ ТЕКСТА

Пъмп тракът е съвсем стандартен - овална форма с два 180 градусови виража в далечните краища и две свързващи прави между тях, осеяни с разнообразие от гърбици. Напълно достатъчно, без да има нужда да е нещо невиждано. Това, което обаче е рядкост за пъмп траковете в България и веднага ме печели е щедрия размер на бабуните - Боби си е високо момче и е направил големи, добре разположени гърбици, които позволяват да се генерира много добра скорост. Коментираме, че виражите биха могли да се вдигнат още 2-3 идеи, най-малкото за да се заздравят - центробежните сили са доста сериозни!

СКРИЙ ТЕКСТА

Наличието на маркуч и неограничено количество вода е мечтата за всеки, който обича да копае пъмп тракове и скокове. В дни като днешния и място като това обаче маркучът не е просто препоръчителен, а задължителен аксесоар - под лъчите на все по-жаркото следобедно слънце почвата изсъхва за броени минути. Сцеплението изчезва, появява се прахоляк, препятствията започват да се рушат и изронват... Не е добре! Трябва да се полива!

СКРИЙ ТЕКСТА

Бащата на Боби ни наблюдава докато караме и ми разказва как е раждан на втория етаж на ей онази сграда отсреща - бивша здравна служба, обслужвала навремето 6000 жители. Сега селото е почти обезлюдено и по всяка вероятност пъмп трака на Боби е най-интересното нещо, което се случва в Бръшляница...

СКРИЙ ТЕКСТА

Въпреки, че е относително семпъл като дизайн, пъмп тракът позволява доста "игра" - Боби демонстрира различните варианти за минаване на две от гърбиците в далечния му край. Първо на manual...

СКРИЙ ТЕКСТА

...а после и като double!

СКРИЙ ТЕКСТА

Тръгвам си от Бръшляница с неохота и твърдата увереност, че някой ден в не много далечното бъдеще отново ще се озова тук...