CG FUN CAMPS
В БОРОВЕЦ

Събота сутринта се събираме във финалната зона на Borovets Mountain Bike Park - Седрик се бъзика, че е разочарован от липсата на стриптизьорки и бира за всички като за "добро утро", но всъщност е радостен, че обичайното сутрешно туткане е приключило и групата вече е налице. Време е инструкторите да се представят на учениците си...

Става въпрос за тези двамата - Седрик Грасия (ляво) и Джорди Баго (дясно). Звездата на мероприятието е CG, но и Джорди има какво да покаже на групата българи, гърци, румънци и руснаци, които са се събрали на лагера.

Седрик набързо подготвя трасето за първия, встъпителен тест за карачите - слалом между наредени по тревата във финалната зона пластмасови конуси. С това просто "контролно" той ще придобие представа за нивото на всеки от групата, а и момчетата ще имат шанс да загреят преди карането.

Задачата на практика представлява упражнение по завиване - започваме буквално от А и Б! За слалома между конусите е важна правилната стойка в завой, и Седрик решава я демонстрира. Дори и без велосипед, с крака стъпили на земята, вместо върху педалите, той заема по-добра форма от повечето участници в лагера...

За щастие сред групата за обучението има и хора, които одавна са минали отвъд нивото на базовите умения - Стани ни демонстрира перфектно завиване със стойка върху колелото "като по книга".

Повечето от другите обаче имат върху какво да работят и Седрик ги наблюдава отблизо, коригирайки грешките им с ясни инструкции за позицията на тялото, боравенето със спирачките и разпределението на тежестта. Той обръща индивидуално внимание на всеки карач без да изолира останалите от групата - така създава среда, в която освен от него карачите да могат да се учат и един от друг.

Групата не е малка и на конусите скоро се оформя опашка. Седрик не допуска излишно мотаене и не се колебае да подюрка момчетата, подвиквайки им от долния край на "трасето". Макар и на повечето снимки да гледа изключително строго обаче той не случайно е кръстил лагерите си FUN camps и поддържа забавата на ниво с много дрънкане на глупости, заразен ентусиазъм и поощрителни възгласи към карачите.

През това време Джорди провежда не по-малко важната процедура по подготвянето на велосипедите на участниците за каране - проверяват се базови, но важни неща като налягането на гумите, настройките на окачването и правилното разположение на компонентите от кокпита на колелото.

Така докато Седрик вече раздава съвети за карането на момчетата, Джорди им помага с ценни идеи как да извлекат максимума от колелото си. Едва ли някой от обучаващите се е останал недоволен от такова комплексно "обслужване"!

Следвайки примера на старите майстори от кунг-фу филмите и учителя Йода, Седрик бързо си намира здрава тояга. Дори и без да се употребява по предназначение, тя има много добър възпитателно-дисциплинарен ефект и е един от малкото доказани методи всички да слушат какво им се казва и стадото да следва пастира си...

Истинското каране тепърва предстои да започне, а вече освен с професионализма на Седрик и Джорди мероприятието прави приятно впечатление и с добрата подготовка от страна на организаторите - всички участници получават custom джърсита от Kenny Racing с цветовете на българския трибагреник, а Марин Кафеджийски увековечава събитието, снимайки видео. Един от основните двигатели на мероприятието е Иво Милев - Пандата (вдясно от Седрик), който обаче още първия ден установява, че и пандите могат да се пребиват като кучета и прекарва по-голямата част от уикенда "на аварийки".

Стига толкова размотаване, насочваме се нагоре! Групата за първия ден на CG Fun Camps се събира на долна станция и първите карачи започват да се товарят...

Седрик и Джорди изчакват останалите и се качват последни. CG не може да скрие възбудата си - стария вълк надуши ли каране и започва да изпада в спонтанни фази на еуфория! Падал е в казана с отварата като малък, #EVALA!

От горна станция на Ситняково често снимам карачите на лифта - гледката всеки път е красива - но това май е кадъра с най-голяма концентрация на хеви метъл, който съм правил там до момента! Арее, инструкторите, "кацайте" и да излитаме!

Седрик обаче подхожда внимателно и професионално и не бърза да "излита", а провежда последен важен инструктаж преди групата да потегли надолу. На Добри от Enduro Warriors (на заден фон, озъбен като на запек - един от главните виновници CG Fun Camps Bulgariа да се случи) едва ли му се слушат чак толкова подробни разяснения, но групата е с изключително разнообразни нива на карачите и безопасността е приоритет.

Не след дълго потегляме по едно от любимите ми трасета в Боровец - изключително разнообразното Rocky. CG прави първи завои, a Пандата прави опити да го следва - в този момент той все още не подозира, че ще се очисти зловещо малко по-късно, и че му предстои да прекара уикенда в пешеходен режим...

Спираме буквално метри след началото на трасето за първото практическо занятие на реален терен - виражи! Групата изглежда внушително многочислена, а Седрик и Джорди обясняват понятия като запазване на скоростта и навръзване на участъците.

Намираме се на експлозивен десен вираж, в който можеш да натиснеш наистина мъжката и да усетиш какви геройства позволяват понякога "подпиралките"... Завоят е приказен! Седрик очевидно вече го е усетил и обяснява по-скоро с жестикулация, от колкото с думи - понякога езикът на тялото е най-разбираем!

Ред е на момчетата да покажат на какво са способни. Един по един те го правят с променлив успех - Седрик успява да намери пропуски в техниката дори и на най-бързите карачи от групата, които веднъж видяни и осъзнати стават значително по-лесни за отстраняване.

Малко по-надолу спираме на секция с корени - тази е относително "кротка", трасето предлага и още няколко други, далеч по-диви и рошави, на които карането си е чист бой. Урокът е комплексен - избор на линии и преодоляване на потенциално враждебен рилски кореняк!

А коренякът днес е изключително непредвидим - почвата е леко влажна и е страхотна за каране, но пък корените се хлъзгат коварно и наказват и най-малката неувереност... Кой ли ще успее да намери най-чистата линия?

Не така, друга е линията тука, ей от там трябва да й заходиш... Седрик не спира да залива момчета с инструкции на английски с неизбежен френски акцент. Той се старае да обръща възможно най-много персонално внимание на всеки карач и преподаването като цяло му се удава!

Време е за уроци по скачане. CG започва с BMX още когато е едва 6-годишен и за това никак не е учудващо, че въздушният аспект от карането също му се удава, при това доста добре. Езикът на жестовете отново върши най-добра работа в обясненията за техниката на отскок.

Той решава да покаже на групата различните варианти за преминаване през първия скок от "правата със скоковете" на Rocky - две гърбици, които предлагат разнообразни варианти в зависимост от уменията.

Първи Джорди показва стандартната техника за скачане на гърбиците като double - леко изпомпване на отскока го изпраща във въздуха и той каца гладко на обратната страна на втората бабуна.

CG след това показва най-базовата, относително безопасна дори и като за начинаещи техника - газенето. Гърбиците са достатъчно малки, за да позволяват газене с нелоша скорост, стига човек да ги попие добре с тяло.

Следващата демонстрация е за минаване на manual между двете гърбици - тази техника хем дава бонус точки за стил, хем е от по-бързите варианти за преодоляване на препятствия като това.

Ред е и на момчетата да покарат по секцията. Първи тръгва Стиви - той умее да скача и не се притеснява да се поразкърши на втория скок под погледите на Седрик и Джорди.

Има и хора от групата, които са доста по-неуверени - на тази секция не минава без падания... За щастие обаче всичко се разминава без лоши последствия!

А стряскащи моменти като този неволен one footer определено не липсват - скоковете са предизвикателен елемент за по-неопитните карачи и поставят уменията им на истинско изпитание!

Хубавото е, че има и хора, които се мятат от скоковете достатъчно добре, за да си спечелят окуражителните възгласи на Седрик, който май е леко изненадан от факта, че в групата има записани и участници с хардтейл колела.

Един по един карачите правят своите минавания на секцията и не след дълго групата започва да се изнася надолу...

След малко сме отново на горна станция готови за още! Седрик и Джорди си разпределят участниците в лагера, оформяйки две нови, по-малки групи, и Седрик без много бавене повежда надолу своята част от колоната. Този път мисията е да се проучи обновеното DH трасе Scary Movie.

Ако се чудите как изглежда Седрик ядосан - изражението му на тази снимка мисля, че говори достатъчно. Поводът за гневът на легендата е тежкото падане на един руснак от групата на финалния скок на Scary Movie, случило се след изрични указания от страна на CG да не се скача...

Мда, каската е щета... Падането изглежда страховито, дори видяно от разстояние - руснакът се опитва да следва Седрик, но се надценява сериозно и на скока прави ужасяваща човка, занитвайки се директно по глава на попивката...

Браво, приятел, герой си, аплодисменти... Не съм сигурен дали наблюдавам хапливата френска ирония на разгневения Седрик, или той също като всички останали просто се радва, че руснакът е жив...

Изводът - трябва да се мисли и да не се надскачат собствените възможности. След кратка пауза за успокояване на топката отново сме на Scary Movie и Седрик разцепва завоите в една от новите секции.

Обновеното за сезон 2015 трасе предлага страхотен flow благодарение на няколко доста приятно засукани и коя от коя по-благи нови отсечки - на практика цялата средна част е нова и е значително по-вълнуваща от преди!

По-надолу се засичам отново с групата на дървения дроп в гората до лифта, малко преди пресичането на пътя. Седрик демонстрира, че стига да знаеш какво правиш дропчето не е нищо особено.

Двамата с Джорди обясняват на групата за техниката на скока и особеностите при приземяването, след което идва ред и на момчетата да се пробват.

За Стиви "пробването" означава да покаже на всички, че владее добре нинджа трансфера максимално надясно, където се хваща блага попивка и значително по-добър заход към следващия завой.

Така, упражнение след упражнение, постепенно наближаваме края - и на трасето, и на деня. Или поне онази му част, отредена за обучението. Седрик изписва широкия ляв завой на откритото под лифта, който се вижда и от финалната зона, секунди преди да се гмурне отново в гората за заключителната част на трасето.

Покрай групата на CG Fun Camps от време на време прелитат и местните карачи, които си цъкат из парка - Монката Вълков е част от екипа по изграждането и поддръжката на трасетата в Боровец и на този завой определено се чувства в свои води, карайки не по-зле от батко си Седрик!

CG е свикнал хората да искат да се снимат с него и определено приема задачата присърце - няма фалшиви усмивки, няма "правене". Напротив, той си трещи и се кефи не по-малко от всички останали, като постоянно прави физиономии пред обективите...

Ето, още едно доказателство - ококорен почти по маорски, Седрик събира групата за една последна обща снимка. Еуфорията от страхотния ден в планината с легендарния френски карач се е запечатала по лицата на повечето участници, които греят в широки усмивки. Само един от гърците е вкарал каменна физиономия с налудничав психопатски поглед, ама какво пък - след цял ден лют бой с рилския кореняк много хора гледат така...

Групата е разпусната и до старта на партито малко по-късно следва волна програма. Следобедът напредва застрашително и със Седрик и Джорди решаваме да се качим за още едно и да поснимаме. Първият спот е познатия от по-рано втори завой на Rocky - Седрик вече мисли само за собственото си каране и прави зверски бързо минаване, изстрелвайки се от виража като от прашка!

Джорди също видимо се кефи на шанса да покара на спокойствие, без да мисли за ръководенето на групата... И на двамата им се подава газчица - очевидно е, че ги сърби много лошо!

Не можем да пропуснем едно от най-емблематичните за Rocky места - спираме за снимка на бруталния десен вираж преди правата със скоковете, където Santa Cruz-ите на Седрик и Джорди се мачкат сериозно под натиска на карачите.

Задържаме се на правата, където Седрик изнася за камерата частен урок в дисциплината "изстрелване в космоса" - на отскока CG дърпа като животно и събира почти двойно по-голяма височина от останалите карачи!

Амплитудата, която прави на този скок, е толкова сериозна, че в първите снимки от мястото хващам само малка част от гумите на колелото му. Решавам да обърна камерата за вертикален fisheye кадър, с който да се опитам да дам поне малко по-ясна представа за височината, на която лети Седрик.

Докато снимаме покрай нас за пореден път прелитат местните машинки - Монката плющи whip-ове chainless! Дерайльора го няма, веригата е свалена - чиста работа! Кой би предположил, че на същия рън той ще се разбие зловещо малко по-надолу по трасето, където Ицето Стойков, карайки след него, го намира лежащ на пътеката в общо-взето безпомощно състояние. Резултатът - стабилно комоцио и изкъртено рамо... Монка, бързо възстановяване!

Въпреки комарите, хапещи ни с апетита на мечки, със Седрик и Джорди оставаме на местопроизшествието докато от Боровец пристигне транспорт за пострадалия - в тези моменти няма значение кой колко голяма звезда е и всички сме просто карачи! Докато правим компания на Монката и чакаме джипа снимам няколко бързи импровизирани кадъра, а после му помагаме да се натовари - той си е дръннал канчето доста сериозно, дезориентиран е и едва се държи на краката си...

Финалната част на пътеката и условията за каране са толкова вдъхновяващи, че на места буквално се левитира - Седрик владее това старо джедайско умение доста добре и лети надолу почти без да докосва земята. Rocky ни изпраща с поредица от компресии, излитания, виражи и гмуркания, които придават на трасето хипнотизиращ ритъм!

Пътеката се вие и суче, подмятайки ни наляво-надясно до самия си край, където завършваме работния ден с по една бърза снимка на малкото скокче преди излизането на пътя. Първо се разписва Джорди, който разцепва все по-бързо спускащият се над главите ни мрак със стилно минаване и яркия си екип.

Следва Седрик, който е включил на състезателен режим и групира юнашката, погазвайки с брутална скорост малкия скок. Автентичен CG стил, който не може да бъде объркан! Така закриваме фотосесията и двамата с Джорди отцепват надолу, оставяйки ме с една-единствена чуденка - същата, която продължава да ме чопли и сега, когато завършвам този материал. А именно - кога ли пак ще се случи да видим CG из тези гори?