Както всяка добре разказана история, краят на тази година ни връща отново към събитията от самото й началото. Припомня ни въпросите, които сме си задавали и пита дали вече имаме своите отговори, подканвайки ни да ги потърсим. Декември има тази способност – казват, че това е месецът на червеното вино и равносметките…
И ето – в началото на 2015-та се случваше същото. Чудехме се как да се оправим с бозата в БКС и си задавах въпроса какво точно е BIKEPORN. Наистина, какво аджеба стои зад това име? Липсват му необходимите професионализъм и регулярност, за да бъде медия в комерсиалния смисъл на думата, но пък и не е просто някакъв си там любителски сайт за карането на колела в планината. Има нещо отвъд снимките и историите, отвъд безкрайното скролване на дългите статии, дори отвъд шумотевицата на социалните мрежи. Формулировката, а и ясното осъзнаване какво точно е това „нещо“ ми бягаше… До сега.
Този Декември не изневери на традициите си и намери начин още в началото си да ме сръчка по темата, задавайки ми отново онзи екзистенциален въпрос – що е то BIKEPORN? За да ми е още по-трудно да си отговоря, миналата седмица за няколко дни Порното успя да излезе от онлайн вселената и да се материализира в реалния свят под формата на скромна галерия с най-силните снимки от сезона на Дните На Предизвикателствата. BIKEPORN’s POV се случи за втора поредна година – май „изложбата“ е на път да стане традиция…
Съвсем случайно обаче по същото време някой импотентен тъпак успя да ни хакне. Последствията не бяха приятни – сайтът позорно умря точно преди Дните. Последваха две безсънни и изтощителни денонощия, в които BIKEPORN представляваше всичко на всичко 48 снимки и 1 розово-бял транспарант, закачени в един от по-тъмните ъгли на Зала 3 в НДК. Крайна аматьорщина – „изложбата“ на BIKEPORN беше факт, но самият BIKEPORN на практика не съществуваше. BIKEPORN беше мъртъв. Или пък не…?
Винаги съм твърдял, че Порното е най-вече резултат от една проста идея – идеята, че България е един маунтинбайкърски Рай. А идеите са безсмъртни, стига да има кой да вярва в тях. Покрай цялата история с хакването на сайта и безценната техническа и морална подкрепа от страна на многобройни приятели и познати ми стана ясно едно – „нещото“, което прави BIKEPORN много повече от обикновен любителски блог, всъщност сте вие. Не само хората от снимките и историите, а и всички останали които ги четат, харесват и споделят онлайн. Без вас и вашата вяра в общата ни идея BIKEPORN нямаше да съществува, просто защото нямаше да има това, което в момента наричаме българска маунтинбайк сцена. Ако по някакъв начин се припознавате в тези редове – мога да ви кажа наздраве!
Наздраве за това, че идеята ни е жива и просперира добре. Тепърва ни предстои работа, но декемврийската ретроспекция към изминалия сезон показва недвусмислено, че планинското колоездене в България има потенциал! Историята на развитието му се пише с пот, кръв, ентусиазъм и воля от всички нас, които караме колела в планината, и именно поради това е достатъчно интересна, за да си заслужава да бъде разказана.
Надявам се тези снимки да ви припомнят поне малка част от енергията и ентусиазма, които бушуваха на маунтинбайк сцената този сезон. Това е BIKEPORN’s POV 2015.
