Миналата седмица BIKEPORN стана на 8. Голям праз! Кога за последно сте идвали тук? Замисляли ли сте се от колко време ви посрещат едни и същи материали на главната страница? Трябваше да празнуваме рожден ден на 2-ри Юни, но тази година вместо празник по-скоро имахме повод за размисъл. В кучешки години сме вече пред пенсия, а BIKEPORN е в състояние на тотален колапс. Изправени сме пред баш таткото на всички екзистенциални въпроси – ще го бъде ли тоя умрял сайт най-после, и ако да – под каква форма?
Отпивам глътка кафе с гъстотата на горещ шоколад – без захар, удрящо директно в петичките и черно като безсънните ми нощи последните няколко седмици. Работата по новия сайт както обикновено е за сметка на времето ми за сън.
Порното с велосипеди винаги е било страничен проект. Може и да звучи меркантилно, но все нещо трябва да слага хляба на масата, а BIKEPORN никога не е успявал да реализира достатъчни приходи от реклама, за да бъде основно занимание. Все още обаче има амбицията със съдържанието си да допринесе за развитието на една сцена, за която си струва да бъде разказвано.
Сега, близо десетилетие след среднощния брейнсторминг по skype със Сашо Илиев, в който се роди името BIKEPORN, и вече малко над 8 години след първия брой (планиран и оформен като списание, но издаден на PDF) – ето ни пак тук, в изходна позиция. Пореден нов сайт, поредно ново начало. Чудесно, хаирлия да е, а сега на къде?
Само глупаците не се учат от грешките си. Този път нещо трябва да се случи различно, задължително е – рестартът сам по себе си не е достатъчен. Иначе ще си заслужим дарвинова награда за най-безславно умряла идея.
Пръстите ми застиват неловко над клавиатурата и погледът ми се спира в курсора. Копеленцето е застанало на нов ред и мига настойчиво, сякаш мълчаливо ми заповядва – пиши! Не знам какво да напиша. Какво би могло бъде различно? Какво изобщо е BIKEPORN?!
Хм.
Аз лично винаги съм искал да бъде списание. Да си имаме екип и редакция; от заглавията ни да лъха миризма на мастило, а съдържанието да се разглежда с разлистване на скъпа хартия, вместо със скрола на мишката. В интернет всичко се случва прекалено бързо и в големи, малотрайни обеми. Снимки и клипчета от ръновете събират лайкове в клюкарника още преди карачите да са финиширали, а байк медиите бълват съдържание с такава замайваща скорост, че трябва да залягаш, за да не те удари някой хвърчащ линк по главата. Не можеш просто ей така да вземеш някоя статия, да си сипеш едно питие и да я разгледаш на спокойствие, настанен в удобството на дивана – нее, нямаш право на този лукс! Имаш още 10 таба с интересни неща за разглеждане в браузъра, отворко! Не се мотай, а чети и разглеждай по-бързо… Няма айляк, няма маняна!
По ирония на съдбата BIKEPORN се утвърди като електронно издание. Когато имахме сили и вдъхновение – не само аз, но и всички, които някога са допринесли с нещо за BIKEPORN (Насе, теб гледам) – пускахме стойностни материали. Култови видеа, колосални репортажи и статии – дет’се вика, като за поколенията… Но ето, че всички те бавно потънаха в миналото и от известно време насам просто се съхраняват под формата на единици и нули в няк’ви си там сървъри – закодирано и безплътно. Интернет е странна вселена, в която съдържанието на практика спира да съществува, когато никой не го гледа. Това ли се случи и с BIKEPORN?
Истината е, че сайтът одавна е мъртъв и единствено плащането на хостинга и старата слава от времената на състезанията с по 300 човека на Сопот го поддържаха жив, на практика на изкуствено дишане.
Дали този път ще потръгне? Има ли смисъл въобще? Нова замислена пауза в писането, клавиатурата притихва в очакване за няколко дълги секунди. Няма какво да увъртам – нямам си ни най-малка представа! А и какъв е смисълът в каквото и да е, всъщност? Имате ли по-съдържателен отговор от дъглас-адамсовото 42? Не? Аз също.
Знам само, че спрелият, досадно мигащ курсор на текстовия редактор ме подканва да пиша по същия начин, по който красотата на спорта ни ме кара да се гърбя по баирите с фото-раница, тежаща почти колкото колелото ми. Има безброй истории за разказване – легенди за епични пътувания и митични места и пътеки, за приключенията, предизвикателствата и забавленията, споделени с нови и стари приятели; за магията и опасностите на планината; за препятствията, които преодоляваме в собственото си съзнание; за всичко онова, което ни кара да хабим пот и кръв и да се изправяме отново и отново дори и след най-тежкото падане. За всички онези особено трудни моменти, в които целта изглежда непосилно далеч и малкото дяволче на съмнението подло хвърля прътове в спиците – “Какъв е смисъла? Откажи се”… Но ние въпреки това продължаваме напред – и то не просто защото Кобрата казва така.
Е, BIKEPORN продължава. Имам натрапчивото усещане, че през тези 8 години упорито съм търсил потенциала му на грешното място и по грешния начин. Едва сега, в ерата на информационното пренасищане, смартфоните, дроновете и масово достъпните DSLR-и си давам сметка за нелепите опити да набутам квадратното блокче в кръглата дупка. BIKEPORN не е медия! Нито някога ще бъде списание, нито ще се превърне в сайт с хиляди посещения дневно. Според даоистите всяко нещо си има своя собствена природа, с която човек не може (а и не трябва) да се бори. На практика вече 8 години BIKEPORN обаче прави точно това – бори се със собствената си същност. Опитва се да бъде нещо, което не е.
А всичко е толкова просто… Живеем на едно от най-добрите места за каране на планетата – диво, сурово и безкрайно разнообразно. Напук на всичко прогнило в малката ни, изстрадала и бедна държава разполагаме с огромни планини, безкрайни пътеки и кипяща от живот маунтинбайк сцена. Чрез BIKEPORN искам да ви телепортираме отвъд екраните на компютрите и да ви поканим на виртуална разходка из нашия свят на две колела – може би той вече ви е познат, а може би тепърва ви предстои да се влюбите в него. Вместо да ви споделяме обективно и безпристрастно актуални факти и информация, искам да ви помоля да ни поверите за момент въображението си – ще посадим в него мръсни фантазии за хвърчаща изпод гумите кал, флиртове с гравитацията и останалите физични закони, радостни викове и тонове ендорфин.
Какво ще бъде различно ли? Не знам. Нека не говорим за нещата преди да са факт. Имаме много идеи и първата от тях е пред очите ви – нашият нов сайт. Добре дошли и да ви е сладко!
– BIKEPORN
