Когато става въпрос за тепетата, няма как да не започнем статията без думата „майна“ още в първото изречение (при това поне два пъти, майна)… Пролетно-зимният Пловдив си е класика за спускачите. Сняг вали рядко, задържа се малко, а катеренето по тепетата е безплатно. На пръв поглед пътеките са леко лигави – дължина под минута, с относително малък наклон и смешна денивелация, много от тях приличат по-скоро на нанадолен пъмптрак от колкото на трасета за спускане. Както и при всички други тесни и посукани пътечки обаче на тепетата трудността е в правопропорционална зависимост от желанието за скорост. Изключително лесните при лежерно каране пътеки се превръщат в достойно предизвикателство при желание за подаване на повечко газ. Нещата като улавяне на ритъма на пътеката и умението да запазваш скоростта и набраната инерция са ключови за да караш бързо. По тези пътеки са си точили зъбите не един и двама спускачи, включително и хора като Калин и Руси, които са едни от доказано бързите български състезатели. Ето, че преди няколко месеца разбрахме за проекта на момчетата от клуб Крива Спица за поредица състезания на тепетата – с горна възрастова граница 18 години и няколко категории за деца и младежи, това беше първата подобна инициатива в България. На идейно ниво Mini DH проекта на пловдивчани изглеждаше чук – перфектни трасета за всички нива на умения, лежерен състезателен формат и почти гарантирана липса на сняг. Мръсните майнички като че ли бяха изпипали всичко. Ето, че състезателния уикенд настъпи и екипа на BikePorn се закачи като изгладнял кърлеж към отбора на RAM – една от множеството групи карачи, които налазиха Младежкия Хълм още ранния следобед на събота…

Честита Баба Марта от най-добрия борец сред колоездачите. Разгадаването на инициалите ви го оставяме за домашно.

В случай, че имате нужда от жокер – става въпрос за ето този плевенски левент. Повечето от вас веднага ще разпознаят светлата личност, за която става въпрос, така че ви предлагаме просто да се насладите на цветенцата, дан’ ви дъним.

Няколко минути по-късно сме вече при старта – цялото трасе се изкачва за по-малко от 10 минути пеша! Егати кефа! Митето Гайдов е един от първите райдъри по трасето и вече вършее виражите.

Едва няколко метра след старта състезателите влитат на газ на първата по-технична секция по трасето с малък каменен праг, последван от тесен вираж, който завива почти на 180 градуса. Митето показва как се изписва перфектната линия във виража.

Въпреки, че участва в състезанието само като форлойфер, Митето се чувства длъжен да покаже на малките как се правят тези неща. Докато го гледам се чудя дали осъзнава, че кара колело или мислено продължава да навива масура на кросарката…

Споменавали ли сме ви, че на Нейтън Рени братовчед му е от Плевен? Казва се Боби и е на 17, кара всеки ден.

Светльо от BAS и Марк влизат в кадър кадърно, оглеждайки поредната секция от трасето. И двамата го играеха форлойфери – просто са прекалено дърти, за да се класират за джуниър състезание.

…а през това време Митето продължава да мачка. Това може да бъде, а може и да не бъде нов модел в каталога на RAM Bikes. Почти пълен G-out на окачването с брутално изпомпване на участък, на който повечето състезатели влизаха колебливо и плахо.

Апетитно нагънат сингълтрак – идеална рецепта за преодоляване на зимната абстиненция. Гайдов шпори.

Руси Славов показва на новодошлите какво е предимството да си местен. Local knowledge-а дава поне 10 коня отгоре и Руси лети като изтребител.

Един от малкото изцяло открити участъци по трасето.

Понякога това да си направиш труда да идеш ден по-рано за да тренираш с останалите от отбора и да помагаш със знания и съвети се отплаща. В случая за Митето отплатата идва под формата на изобилие от негови снимки.

Липсата на гъсталак и шубраци по тепетата по това време на годината предразполага към чудесна видимост по трасето.

Боби Крумов преминава уверено малкото скокче преди финалната 1/4 от трасето. DH-а по тепетата е наистина mini, но това не го прави по-малко забавен.

Богдан Андреев прокарва модата с правите кормила и в джуниър средите. Боги е едва на 15, но изглежда и кара все едно е на повече. 4-ти в категорията с изключително силно време – е-ва-ла!

С риск да станем досадни – отново кадър на Гайдов. Никой не може да отрече правото на този човек да присъства с колкото снимки трябва в която и да е статия – вижте само разстоянието на кормилото от земята и сгънатото от центробежните сили окачване. Дали Митето може да завива, как мислите?

Към 6 и нещо приключваме тренировките. Момчетата имат пъклен план и съвсем скоро по улиците на Пловдив се придвижва бясна групичка райдъри, плътно следвана от огромен отборен бус.

Налазваме града с групово каране на задна гума. Бусът нещо не ще да отлепи предницата, но момчетата компенсират подобаващо. Майки пищят, деца реват, тълпи от фенки си късат фанелките и припадат в синхрон от вълнение…

TRU1; №11; човекът, който представи дисциплината downhill в Шоуто на Слави. Митко Гайдов на оглед за хубави за каране стълби.

Боби Крумов си намира чудесна рампа за manual. Жалко, че всички фенки изпоприпадаха преди малко…

Момчета, греда. Планът да се вмъкнем в първата кръчма с пълна бойна екипировка пропада – не ни пускат. Сипваме, храним наред – мръсни майнички, лоши хора…

…следващата кръчма обаче променя коренно мнението ни – чудесно обслужване, вкусно хапване и приятна атмосфера. Леко неспокойствие внасяше единствено фактът, че колелата бяха струпани пред прозореца на терасата на заведението и трябваше да ги държим под око.

В неделя сутрин Младежкият Хълм изглеждаше коренно различно. Опасано с ленти, с обезопасителни дюшеци на по-опасните дървета и камъни и с орди маршали, пълзящи нагоре-надолу по баира, трасето изглеждаше готово да посрещне първите състезатели.

Михаил Банов от новосформирания отбор на Sprint потвърди предположенията, че титлата ще отиде при някое местно момче. След края на състезателните спускания той беше човекът с най-добро време от всички категории – 00:47.94

Един от най-очакваните от публиката форлойфери беше Росен Ковачев от Drag – той пристигна на състезанието с твърдак, с който раздаваше не по-малка газ от колкото сме свикнали да го виждаме с голямото колело.

Един от най-хубавите моменти в неделната сутрин беше времето – топло, тихо и слънчево, то рязко контрастираше с облаците и студа от предишния ден. Ибахти жълтите цветенца, майна!

Отново Росен, този път в малко по-горната част на трасето.

Какво правиш, когато ти писне на дудука да снимаш тесни и обрасли с як клонак пътечки? Качваш се нависоко и снимаш общата картинка. Неизвестен карач в средната част на трасето.

От тази позиция цялото трасе е дълго около 6 педи. При широчина на педята 23см. и обща дължина на трасето 138см. това означава, че най-бързия състезател се е движил със 0.103 км/ч. Смятаме, че това решава спора дали спускането е екстремен спорт или не, и съответно препоръчвме на всички зарибени по адреналина да се пренасочат към някой по-бърз спорт, като например кореспондентски шах.

Открийте колоездача в картинката. Състезателките от категорията на момичета бяха прекалено бързи за да ги уловим в кадър отблизо, за това се наложи да стреляме от далеч…

Удобното разпложение на трасето и малката му дължина го правеха изключително удобно за зрителите. Следващия път с по-топло време и по-масово обявяване се надяваме публиката да е още по-многобройна.

Финалните метри предлагаха възможност по-силните състезатели да спечелят малко време с въртене – тази част от трасето беше почти напълно равна.

Ивайло Испиров от Плевен очевидно се кефи на състезанието. Хеви метъл дребен, само така!

Ивчо не е единствения, който куфее. Зозката и Юли, a.k.a. Harka също метълясват яко, въпреки леко странните опити на DJ-а да укроти състезателите и да спечели сърцата на родителите с по-софт изпълнения от 70-те и 80-те години. За пръв път слушаме Pink Floyd на състезание по планинско колоездене, и въпреки, че групата е велика… някак си не пасва на обстановката.

Отново сме на началната отсечка на трасето, спускат се последните състезатели от групата на най-големите, а организаторите вече подготвят нещата за втория манш.

Времето вече е облачно и студено – от сутрешното слънце няма и спомен. И състезателите, и все по-прогресивно намаляващата публика мръзнат стабилно, но всички се успокояват с това, че все пак не вали. Ден след състезанието в Пловдив вали сняг – страхотен късмет.

Спам по трасето. Велосипедната порно индустрия е представена подобаващо!

Богдан Андреев по време на втория манш – на второто спускане успява да подобри времето си, но не достатъчно за да се качи на подиума за награждаването. Разликите във времената се измерват със стотни и конкуренцията е жестока.

Приключваме снимките с каране със същия човек, с който започнахме – Митко Гайдов. На Митето му вървя откъм кадри този уикенд.

Награждаването се проведе почти по тъмно, на импровизиран „подиум“ и под ръководството на анаунсър със съмнителна способност да говори пред публика, но това по никакъв начин не помрачи настроението на присъстващите. Звучи супер соц, но 7-ми Март беше един истински спортен празник за младите байкъри и байкърки в България. Беше създадена една изключително ползотворна среда за обучение и надъхване на хлапетата, които имаха възможността да карат редом с някои от най-бързите български състезатели. Участието на форлойферите в цялата схема е изключително ключов момент, и силно се надяваме в следващите два кръга да присъстват още от най-бързите ни спускачи. Следващият кръг е на 27-28 Март, ще се видим на тепетата! До тогава следете сайта на шампионата за най-пресните новини и онлайн формата за записване.

Коментари(14)